На счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли- тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели.
Върху ръцете ти от младостта си вишнев цвят разлях.
А за Душата ти аз светли багри не намерих…
и сянката на моя ден до теб да сложа не успях...
В торба съшита от надежди нещата си събрах…
и тръгнах теб да търся, мечта възкръснала…
Но че в багажа трябвало и вятъра да сложа,не разбрах.
И той дойде!Торбата разпиля и мен разпръсна…
Росица Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар