Безмълвно сгушена във ъгъла
от сянката си крий се тишината.
Като пустеещ дом замлъкнала .
Неуловима ,като вятър...
Защо се криеш? Нека разговаряме !
във този дом сме само аз и ти…
Вратите с тебе ще отваряме,затваряме
и ще си мислим,че тук живот кипи.
Мълчиш! И теб ли нещо ти приседна ?
Кажи ми нещо! Хайде,говори...!
Железен обръч гърлото ти стегнал е.
Дали и тебе както мене те боли...?
Виж! Няма начин! Щеш,не щеш...
Със теб останали сме само двете .
Все някой ден и ти ще разбереш,
че сме забравени дори от боговете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар