Приказка...

Живял е някога на изток
мъдрец със приказни умения .
До болката човешка бил той близко.
На страдащите давал изцеление .

На скитника той дом дарявал ,
а на слепеца връщал светлината .
Плачещият за сълзите забравял .
И правел го,не искайки отплата .

Народа неговото име славел .
На болките му той обрекъл дните си.
И казвал:По Божията воля правя го .
На Бог угодни добрините са ...

И той години вършел чудесата си .
Докато в черен ден бедата го открила .
Изгубил той най-скъпото,децата си .
И от небето огън дома му изгорил е .

Тогава можещия в мъка безпределна
ръце молитвено протегнал към небето.
Попитал :Боже,защо това отнел си ми ?
Доброто ми не стигна до сърцето ти!

А Бог отвърна му:"Сега ме чуй,човече .
Добро и зло кое е, ти не можеш да решиш.
Това,което Аз начертал бях вече...
ти искаше да промениш !"