Изморх се да питам,изморих се да чакам.
Изморих се да търся ненужни неща…
В тишината и мрака да извиквам пазача
да отключи и тази…нарисувана врата.
Изморих се да търся под бетонната стряха
След измислен дъжд багрите на дъга..
Изморих се,смехът ми дори се разплака,
Защото бях свикнала с тази тъга ...
Ненужни никому любови да раздавам,
със земното притегляне все да се боря,
през нарисувани врати да преминавам.
Изморих се с гласът на никого да споря.
Росица Христова
Страхотно, отчайваща рисунка на
ОтговорИзтриванекрасиви врати отворени към самота