понеделник, 31 януари 2011 г.
четвъртък, 27 януари 2011 г.
неделя, 23 януари 2011 г.
петък, 21 януари 2011 г.
вторник, 18 януари 2011 г.
Безмълвно...
Безмълвно сгушена във ъгъла
от сянката си крий се тишината.
Като пустеещ дом замлъкнала .
Неуловима ,като вятър...
Защо се криеш? Нека разговаряме !
във този дом сме само аз и ти…
Вратите с тебе ще отваряме,затваряме
и ще си мислим,че тук живот кипи.
Мълчиш! И теб ли нещо ти приседна ?
Кажи ми нещо! Хайде,говори...!
Железен обръч гърлото ти стегнал е.
Дали и тебе както мене те боли...?
Виж! Няма начин! Щеш,не щеш...
Със теб останали сме само двете .
Все някой ден и ти ще разбереш,
че сме забравени дори от боговете.
петък, 14 януари 2011 г.
сряда, 12 януари 2011 г.
Приказка...
Живял е някога на изток
мъдрец със приказни умения .
До болката човешка бил той близко.
На страдащите давал изцеление .
На скитника той дом дарявал ,
а на слепеца връщал светлината .
Плачещият за сълзите забравял .
И правел го,не искайки отплата .
Народа неговото име славел .
На болките му той обрекъл дните си.
И казвал:По Божията воля правя го .
На Бог угодни добрините са ...
И той години вършел чудесата си .
Докато в черен ден бедата го открила .
Изгубил той най-скъпото,децата си .
И от небето огън дома му изгорил е .
Тогава можещия в мъка безпределна
ръце молитвено протегнал към небето.
Попитал :Боже,защо това отнел си ми ?
Доброто ми не стигна до сърцето ти!
А Бог отвърна му:"Сега ме чуй,човече .
Добро и зло кое е, ти не можеш да решиш.
Това,което Аз начертал бях вече...
ти искаше да промениш !"
понеделник, 10 януари 2011 г.
Изморих се...
Изморх се да питам,изморих се да чакам.
Изморих се да търся ненужни неща…
В тишината и мрака да извиквам пазача
да отключи и тази…нарисувана врата.
Изморих се да търся под бетонната стряха
След измислен дъжд багрите на дъга..
Изморих се,смехът ми дори се разплака,
Защото бях свикнала с тази тъга ...
Ненужни никому любови да раздавам,
със земното притегляне все да се боря,
през нарисувани врати да преминавам.
Изморих се с гласът на никого да споря.
Росица Христова
Исках да те нарисувам...
На счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли- тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели.
Върху ръцете ти от младостта си вишнев цвят разлях.
А за Душата ти аз светли багри не намерих…
и сянката на моя ден до теб да сложа не успях...
В торба съшита от надежди нещата си събрах…
и тръгнах теб да търся, мечта възкръснала…
Но че в багажа трябвало и вятъра да сложа,не разбрах.
И той дойде!Торбата разпиля и мен разпръсна…
Росица Христова
Половин Луна
Половин Луна в стаята ми свети.
На половинки се опитвам да мечтая
за щастие недадено,невзето...
Отричам го и после го желая !
На половина думите изричам,
както в древно заклинание...
На половина се опитвам да обичам,
да се излъжа с...половин желание !
На половинки себе си разделям.
Една за мен,а другата за вятъра...
А болката ,все още непремерена,
оставям цяла-декор на другите в театъра.
Росица Христова
неделя, 9 януари 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)