Вятърът в градината изви снага.
Върху тревите аромат на охра пръсна.
Листата насъбра на купчинки тъга.
И от дърво самотна ябълка откъсна…
С пръсти от мъгла докосна клоните.
Като на арфа,засвири нежна песен.
Тъгуваше навярно за всеки от сезоните
И се прощаваше сега със тази Есен…
Стихове:Росица Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар