|
петък, 25 декември 2009 г.
неделя, 20 декември 2009 г.
title="Посмотреть открытку" сряда, 16 декември 2009 г.
Ако знаех...
Ако знаех... - Click here for more amazing videos Стихове:Валентин Желязков Created by:Rossica Hristova
сряда, 9 декември 2009 г.
събота, 5 декември 2009 г.
петък, 4 декември 2009 г.
сряда, 2 декември 2009 г.
вторник, 1 декември 2009 г.
събота, 28 ноември 2009 г.
петък, 27 ноември 2009 г.
Стихове:Валентин Желязков
Едно дете рисуваше елха,
но не със четка, не с молив, а... с пръстче,
на стъкло, под сива стреха,
а до елхата... имаше кръстче!
- Боже, когато ти се роди,
и теб ли те бяха оставили?!...
Душата, като мой'та боли ли те,
когато са те забравяли?!...
Тук е студено, но... нищо!
Това е... защото е зима!
Няма в "Дома" ни огнище,
но... и това ще отмине.
Градът е красив - украсен,
светят лампи навсякъде,
днес е... твой - рожденият ден,
където родил си се някъде...
Коледа - празник красив,
хората днес болки заравят,
Боже, а... дали си щастлив,
те в твоето име го правят?...
И... сплете детето ръчички,
вдигна очи към стрехата:
Моля те, искам само цветни боички,
с тях... да рисувам елхата....
Едно дете рисуваше... елха!
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
вторник, 17 ноември 2009 г.
събота, 7 ноември 2009 г.
Прощална песен
Вятърът в градината изви снага.
Върху тревите аромат на охра пръсна.
Листата насъбра на купчинки тъга.
И от дърво самотна ябълка откъсна…
С пръсти от мъгла докосна клоните.
Като на арфа,засвири нежна песен.
Тъгуваше навярно за всеки от сезоните
И се прощаваше сега със тази Есен…
Стихове:Росица Христова
понеделник, 2 ноември 2009 г.
неделя, 1 ноември 2009 г.
събота, 31 октомври 2009 г.
сряда, 28 октомври 2009 г.
понеделник, 26 октомври 2009 г.
Сама те извоювах...
Сама те извоювах.
Като птиците,
които се кълват за шепа мърша.
Сама ще те погубя -
със стихиите,
предвзривно отмъстителна.
Не мърдай!
Не съм тревожна.
Просто е убийствено
с ритници да угаждаш на съдбата.
Не спя. Нарочно.
Гледам те умишлено
как ровиш с грешни пръсти
в нищетата.
И ми е грозно.
До зависимост те мразя.
Ненужно е да крия
чужди вопли.
Сама съм се родила
с бяс след залез.
Сама ще се заравям
още топла.
Да, грозно е.
Преволна съм.
Излишък си.
Самичка те избрах
и изповядах.
Не си врата към Бог.
Проклета бездна си.
Безмерно си висок.
И много стягаш.
...
Щастлива съм.
Щастливо
нелогична съм.
Наказана,
задето се поисках.
Не мерих тази сутрин
колко тежък е
животът ми.
Животът ми без смисъл.
неделя, 25 октомври 2009 г.
Аз винаги била съм с теб
Усещаш, че ме има някъде, как всичко в теб към мене се стреми... с очите си не можеш да ме видиш ти, с ръце да ме докоснеш, пак не можеш... и затова с душата си ме потърси...
...
Къде изчезна... потърси ме... Не ме ли помниш? Аз съм твоята Мария! Аз бях до теб преди да се родиш... ти беше там, изгубен в безвремието и безкрая... и беше сам... и беше толкова студено... Тогава взех те в себе си... ти беше в мен и аз бях в теб, и с теб създадохме Живота. Не си ли спомняш мен, Мария...?
На небитието от мрака те изведох и заедно с теб дойдохме в този свят. Аз помня колко много те болеше, а моята болка спомняш ли си ти...? Когато очите ти откриха Светлината, ти всъщност мен откри, мен, същата Мария... А може би, едва тогава ме позна. Аз бях твоя майка и сестра, и твоята жена... Това не може да не помниш...!
И по небето аз за теб звездите пренареждах, във фигури на никой непознати и с тях съдбата твоя аз чертаех... Аз бях Вечерницата и всяка нощ за тебе аз умирах, потъвайки в морето от твойте болки и сълзи... Зорницата пак бях аз... и пак от същото море се раждах, за тебе Слънцето за да извикам, да може пътя ти да освети... Безкрайно много пъти си ме виждал... Това бях аз, бях твоята Мария.
А нощем, когато ти заспиваше, молитви аз за теб редях... билки и треви събирах, за да лекувам с тях душата ти, когато те болеше.
И бидейки Мария, аз бях водата и морето... и защото от водата те родих, Живота, това бях аз, бях твоята Мария. Усещаш ме във себе си, нали...?
И когато ти умираше на кръста, от човешкото безумие роден, отново бях до теб...
Аз бях Мария, Мария Магдалина и другата Мария... спомняш си, нали?
Тогава с миро те аз помазах и със сълзите си аз раните по теб измих и във Живота пак те върнах, извиках те при себе си отново, защото Живота, това съм всъщност аз, аз - твоята Мария. Все още ли не вярваш и в това...?
Аз бях Изида и Астрата, и Деметра, и макар и неродена, аз теб родих, защото те обичах... Обичай ме и ти... Едва тогава злото ще си иде и всичко ще се промени...
Аз винаги била съм с теб,
във себе си ме потърси...
Росица Христова
...
Къде изчезна... потърси ме... Не ме ли помниш? Аз съм твоята Мария! Аз бях до теб преди да се родиш... ти беше там, изгубен в безвремието и безкрая... и беше сам... и беше толкова студено... Тогава взех те в себе си... ти беше в мен и аз бях в теб, и с теб създадохме Живота. Не си ли спомняш мен, Мария...?
На небитието от мрака те изведох и заедно с теб дойдохме в този свят. Аз помня колко много те болеше, а моята болка спомняш ли си ти...? Когато очите ти откриха Светлината, ти всъщност мен откри, мен, същата Мария... А може би, едва тогава ме позна. Аз бях твоя майка и сестра, и твоята жена... Това не може да не помниш...!
И по небето аз за теб звездите пренареждах, във фигури на никой непознати и с тях съдбата твоя аз чертаех... Аз бях Вечерницата и всяка нощ за тебе аз умирах, потъвайки в морето от твойте болки и сълзи... Зорницата пак бях аз... и пак от същото море се раждах, за тебе Слънцето за да извикам, да може пътя ти да освети... Безкрайно много пъти си ме виждал... Това бях аз, бях твоята Мария.
А нощем, когато ти заспиваше, молитви аз за теб редях... билки и треви събирах, за да лекувам с тях душата ти, когато те болеше.
И бидейки Мария, аз бях водата и морето... и защото от водата те родих, Живота, това бях аз, бях твоята Мария. Усещаш ме във себе си, нали...?
И когато ти умираше на кръста, от човешкото безумие роден, отново бях до теб...
Аз бях Мария, Мария Магдалина и другата Мария... спомняш си, нали?
Тогава с миро те аз помазах и със сълзите си аз раните по теб измих и във Живота пак те върнах, извиках те при себе си отново, защото Живота, това съм всъщност аз, аз - твоята Мария. Все още ли не вярваш и в това...?
Аз бях Изида и Астрата, и Деметра, и макар и неродена, аз теб родих, защото те обичах... Обичай ме и ти... Едва тогава злото ще си иде и всичко ще се промени...
Аз винаги била съм с теб,
във себе си ме потърси...
Росица Христова
Потопих се в пътуване,някъде там,
Където никой не спира.....
И открих теб край пътя,спокойно сам
А,за Бога,не търсех ....намиране
Докосна ме с поглед.Умората в мен
Пренебрегната,гръб ми обърна
Ти направи ми място,аз седнах до теб
...за малко,преди да си тръгна.....
Споделих ти безмълвно свои неща
И поплаках,без сълзи и жестове
Ти погали ръката ми с твойта ръка
Без докосване.......естествено......
И ненужно опазена в стъклена сфера
Моят свят скри ме с тежка присъда
Но ти видя ме...само ти ме намери
Такава,каквато искам да бъда.......
Аз си тръгвам.Не е редно да сядам до теб,
просто пак наруших правилата....
Имах нужда.За малко!Както всеки човек
Да усетя ръка на ....приятел.....
Утре пак,много,много сама.....
Ще живея по всички закони
Но ще има във мен една топлина
Един поглед,усмивка и ....спомен…
събота, 24 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)